Мина Карагьозова Улица проливных дождей Улица Поро

Красимир Георгиев
„УЛИЦА «ПОРОЙНА»“ („УЛИЦА ПРОЛИВНЫХ ДОЖДЕЙ”)
Мина Борисова Карагьозова (р. 1955 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Валерий Латынин


Мина Карагьозова
УЛИЦА „ПОРОЙНА”

Първата къща, прекрасна с червените рози,
днеска изнасят унило от нея покойник.
Долу брезичките бели, превити в молитвени пози,
тихо тръпнат от болка пред празни, унили балкони.

Тишината е гъста, с нож я не можеш отряза;
тази улица-призрак, зарязана в треска за злато,
бавно гасне, притиснала трескаво залеза
в мъртва хватка и сякаш от бронз е излята.

Тръгва лай и гълчава в гаража отсреща
до шумната весела циганска къща,
фитнес зала за кучета – даже ми става горещо,
противно и търся къде да повръщам.

Дебеловрати мъжаги със златни вериги до пъпа
водят свойте любимци на кучешка тренировка,
бършат потни, космати гърди, а парите са вързани в кърпа –
тихо шушнат: „Къде са борбите?” – „До корта”.

И ръмжат, и се пенят нахъсани злобните кучета.
Скоро ще скочат и срещу свойте стопани,
да убиват, да хапят до кръв и до кости научени…
Ще ги застрелят, щом гризнат човешки гръкляни!

О, улице моя „Поройна”,
пустееща и необичана,
Родино моя поройна,
опожарена и земетръсна,
пак ли от врагове е съдбата ти определяна:
дали ще останеш една фитнес зала за кучета,
озлобени, ръмжащи, използвани, после застрелвани,
или от тихата пепел на розите пак
ще възкръснеш!


Мина Карагьозова
УЛИЦА ПРОЛИВНЫХ ДОЖДЕЙ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)

Дом прекрасен, он словно купается в розах,
но выносят покойника нынче из дома.
Две березки согнулись в молитвенных позах
и трепещут от боли под тихим балконом.

Тишина так густа, что ножом не разрезать.
Эта улица-призрак жильцами забыта,
в золотой лихорадке к ней нет интереса,
и закатом она будто в бронзе отлита.

Лаем псы оглашают гараж, что напротив,
фитнес-зал для собак в нем открыли цыгане.
У меня от волненья позывы на рвоту,
отрыгнуть бытие чужеродное тянет.

Стая толстых мужчин с золотыми цепями
возле псов суетится почетным эскортом.
Дело в шляпе у них с игровыми деньгами.
– Где бои? – вопрошают.
– Сегодня у корта…

А бойцовые псы кипятятся от злости,
впечатленье, что рвать и хозяина станут.
Зубы их разгрызают берцовые кости.
Псов пристрелят, когда доберутся к гортани.

„Проливные дожди“ – путь в счастливое детство,
над тобою сегодня бесчинствуют грозы,
неужели ты псам достаешься в наследство,
а для нас не воскреснешь в бесчисленных розах?